Съвременни любовни романи

ЛЮБИМАТА СУПА НА ЛЮДОЕДА - Димитър Димитров

( Страшна приказка )

 

Миналата година, през лятото, кой знае от къде, на морето дойде и един людоед. Когато се появи в хотела, всички се спогледаха стреснати. Някой прошепна, че е добре да се уведоми полицията и се измъкна на пръсти. Управителят събра кураж и каза:

- Трябва да ви предупредя, че у нас не е прието да се ядат хора...

- Не се безпокойте! – отговори Людоедът. – Обиколил съм целия света и зная обичаите. Единственото, от което не бих се отказал, е супа от ушички, която мога да хапвам от време на време.

-Ушички ли?!  – погледна го подозрително Управителя. – По-точно, за какви ушички говорите?

- За детски ушички, естествено – обясни Людоеда. – Децата, които не слушат родителите си, когато те викат подире им, не се нуждаят от уши. Но от тези непотребни органи става отлична супа. Зная рецептата наизуст.

- Ясно! – въздъхна Управителя и започна да оформя документите.

Людоедът се настани в хубава стая с изглед към морето, облече бански костюм и тръгна към плажа. На колана му висеше голям остър нож. Той вървеше с големи крачки и се оглеждаше и ослушваше наоколо. За всеобщо учудване, децата лежаха мирни край родителите си или играеха кротко, така че нямаше нужда постоянно да им се подвиква. Не се разбра кой, може би готвача, ги бе предупредил за особения курортист...

Людоедът премина пясъчната ивица, стигна до последния чадър, легна под него и задряма. На обяд той бе един от първите, който влезе в столовата. Поднесоха му рибена супа - специалитета на хотела. Людоедът я опита и примигна от удоволствие. Никога не бе хапвал толкова вкусно ястие.. Докато той се хранеше, децата наоколо мълчаливо поглъщаха порциите си и не помисляха да опитват от десерта преди първото и второто.

След обяд Людоедът почиваше в стаята си, а вечерта отиде на дискотека. Ритмите там му допаднаха много и той танцува неуморно до зори.

            На другото утро той се събуди късно и излезе на плажа, едва когато вече всички се връщаха от там. Постоя известно време под чадъра и като не видя нищо интересно, едва дочака вечерта, за да отиде отново в дискотеката. Тази нощ Людоедът се запозна с една весела компания и всички прекараха незабравимо, в бесни танци.

            Две седмици изминаха неусетно и интересният гост тръгна за дома си. Той благодари на Управителя за приятната обстановка и за вкусните гозби и не спомена нито дума за супата от ушички...

            Така и не стана ясно кога се разнесе новината, но едва самолета с Людоеда отлетя и на плажа се вдигна неудържима олелия. До вчера кротки, децата се разлудуваха като отвързани. Те хукнаха към морето, скачаха в пенестите му вълни, замеряха се с мидички, пръскаха се с диви краставички, търкаляха се по пясъка с дрехите си, скачаха от кея и правеха какво ли не. Родителите им останаха без глас да викат подире им. Да не ви разказвам какво друго стана на обяд! Нищо от сервираното меню не бе изядено. Затова пък бяха погълнати купища порции сладолед, баклави, тулумбички, пасти, шоколадени вафли  и всякакви сладкиши, каквито можеха да се намерят в бюфета. Бяха изпити соковете и кока-колата, изядени близалките и сусамените десерти и не остана нито едно парче диня или някой друг плод в цялата столова. За довиждане, когато отиваха да почиват, се чуваха залпове от стотици дъвки-балончета, които палавниците надуваха с всички сили.

            Персоналът на ресторанта разчисти масите, Главния готвач погледна към Управителя и каза с въздишка:

-  Дали пък да не поканим онзи людоед още една смяна?...

- Сега не зная, но догодина може да го наемем за целия сезон! – отговори уверено Управителя.

Така че, деца, да внимаваме! Нали ни се ходи отново на море, въпреки всичко!...