Съвременни любовни романи

ИСТОРИЯТА С МЕДЕНАТА ПИТКА - Домитър Димитров

ИСТОРИЯТА С МЕДЕНАТА ПИТКА

 

Имало едно време един Цар, който толкова бил зает с държавни дела, че не успявал дори за минутка да погледне през прозореца. От сутрин до вечер се съвещавал с министрите, приемал и изпращал посланици, преговарял с пратеници на съседните царства, диктувал писма и преравял купчина поща, разпореждал десетки задачи на слугите и контролирал изпълнението им. Понякога устройвал тържествени приеми, но и на тях обсъждали държавни събития. В желанието да управлява добре царството, Владетелят рядко отивал на излет или на лов и домочадието му не го виждало свободен, за да се забавляват заедно.

            Една вечер, след продължително заседание, вместо да тръгне към столовата, Царят случайно излязъл на балкона и се отпуснал изморен на първия попаднал стол.

Мракът обвивал земята. Тих ветрец носел приятна прохлада. Хиляди щурчета, скрити в тревата, настройвали цигулките си.

Ниско над хоризонта се разливала странна светлина. Пълна луна, оранжева като портокал, се издигала бавно към звездите.

            - Какво е това?! – извикал Царят, който забравил, как изглеждат летните нощи.

            - Това е медена питка, току – що търкулната по Млечния път, за да изстива... – обадил се Шутът, който се спотайвал наблизо.

            - Питка ли?! – учудил се Царят. – Не помня от кога не съм хапвал питка!.. Сигурно готвачите са се отучили да я пекат...

-          Възможно е – съгласил се Шутът. – Правенето на питки не е по силите на всеки...

-          А тази питка може ли да бъде доставена в двореца? – заинтересувал се Царят.

- Не зная... – вдигнал рамене Шутът. – Изглежда далеч, високо над главите ни...

- Извикайте най-добрият стрелец! – разпоредил Царят.

Стражникът се явил на минутата, с пълно снаряжение, и застанал мирно.

- Заповядвам ти да простреляш питката, която се търкаля насреща и сутринта да я донесеш за закуска! – казал Царят.

-          Слушам! – козирувал войника и хукнал да изпълнява задачата, защото нямало

време за протакане.

Стрелецът излязъл на пътя и спрял да обмисли положението. Колкото повече умувал, толкова по-ясно му ставало, че не ще се справи и ще бъде наказан. В този момент пред него се изправил Шутът, който имал навика да подслушва и бил наясно с всички дела в царството.

            - Знам какво искат от теб! – казал шегобиецът, без да се издава, че той забъркал кашата, която друг трябвало да сърба.

-          Чудя се какво да сторя!... – въздъхнал Стрелецът и си представял най-неприятни

последствия.

            - Ще направим нещо! – окуражил го Шутът. – Моята  баба пече такива медени питки, че който хапне си облизва пръстите. Отиваме при нея и ще я помолим да омеси една и за царя!...

Речено – сторено.

Бабата се зарадвала на гостите и изпекла медена питка, каквато от години никой в царството не бил сънувал. На сутринта чудната закуска, съвсем топла, била поднесена на владетеля. Препечената й кора греела като портокаловата луна. От едната й страна имало дълбока следа от стрелата, с която Стрелецът уж я улучил, за да падне от небето.

Царят отчупил крайщник, както правел това някога, когато бил малък, и казал

високо:

            - Никога не съм вкусвал такъв деликатес! Довечера, ако се появи друга питка на Млечния път, искам да донесете и нея!

Шутът и Стрелеца се срещнали отново в дома на бабата и съобщили, че владетеля много харесал погачата. Зарадвана, старицата препасала престилка и започнала да се труди. На сутринта зарадвали царя с още по-апетитна закуска. Той похапвал така цяла седмица и в най-добро настроение се захващал с държавните дела.

Не щеш ли, пълнолунието свършило и небето се покрило с облаци.

      - Утре навярно ще бъда лишен от любимата си закуска... – мърморел Царят, докато гледал през прозореца в тъмната нощ.

            - Може би този, който пече питките, се е отказал от тях, след като толкова пъти бяха отмъквани ... – опитал се да обясни Шутът.

            - Не помислих за това. – признал Царят. – А сега какво да правя?

            - Хайде да обявим състезание, Ваше величество! – предложил Шутът. – Ако обещаете награда, ще се намерят майстори на медени питки, които ще пожелаят да я спечелят!

            - Вярно! – съгласил се Царят и разпоредил час по-скоро да започне надпреварата по замесването на най-добрата питка. Победителят трябвало да бъде обявен следващия ден, по време на закуска.

            Докато владетелят почивал, видни майстори – готвачи се заели с всички сили да участват в конкурса. Между тях  застанала и бабата на Шута, която той извикал незабавно в двореца.

На сутринта, в столовата, върху най-дългата маса, подредили цяла редица погачи,

една от друга по-красиви и по-апетитни.

            Царят вървял край тях, сякаш приемал парад, и отчупвал от всяка по залък. Когато стигнал до питката, изпечена от бабата на Шута, той толкова се зарадвал, че не мръднал нито крачка, докато не погълнал половината.

-          Ето кого ще наградим! – заявил той с пълна уста и прегърнал смутената майсторка.

Останалите питки раздадали щедро на царедворците и царската милост не отминала нито един готвач, защото благодарение на тях денят започвал с веселба и с добро настроение. Шегичките на Шута, вместо да сторят пакост, завършили с усмивки, а най-много се смели тези, които знаели цялата истина за медените питки.