Съвременни любовни романи

Змейовото либе - Даниела Кузманова

Имало отдавна един чуден Змей

де веднъж отишъл тъжен при Орфей

казал му: „Хей, друже, песен ми запей,

ама по-специална, баш като за Змей.

Да се поразсея малко и повеселя,

че е тежка много моята съдба.”

 

И Орфей засвирил, тихичко запял

тъй, че Змеят чуден просто онемял.

Песента му била за любов и радост,

за това, че бързо свършва пуста младост,

за това, че всичко трябва да се вземе

точно колкот’ трябва и във точно време.

 

Змеят слушал, слушал, после ревнал с глас:

„Колко съм нещастен, ах, горкият аз!

Нямам си изгора, сам съм в този свят

огнен е дъхът ми и това е ад,

Мисля, че дъхът ми ще изпепели

всеки що посмее да ме доближи.

 

„Не тъгувай, друже”, казал му Орфей,

„нищо, че роден си огнедишащ Змей,

все ще се намери цяр за таз съдба,

иди при Нептуна и пусни молба

от морето синьо да ти прати той

хубава русалка (има там безброй).

 

„Що в замяна даваш?”, ако ти рече -

ще й даваш огън, колкото за две.

„Как така русалка?” удивил се Змеят,

поразмислил малко, прихнал да се смее:

„Тя в морето плува, аз ходя по земята

няма как да стане, връщам се в гората.”

 

„По-добре опитай,” настоял Орфея,

„иди при морето, ето ти и Фея

тя ще ти помага, ще те придружава,

лесно ще откриеш таз, де заслужаваш”.

 

Бързо полетели Феята и Змеят,

стигнали морето вече отмалели,

спрели да починат мъничко във мрака

изведнъж открили, че там някой чака.

 

Мъничка русалка на брега стояла,

махнала с опашка щом ги тях видяла,

ревнала горката:

 „Искам си краката,

пречи ми да ходя опашката огромна.

Да не бях русалка, а змия отровна

по-добре била бих, ах, горката аз!

Моля за спасение. В този късен час,

всички са заспали и Нептун не знае,

че една русалка на брега ридае.

Нито съм русалка, нито съм жена,

ах, че тежка участ, ах, че зла съдба!”

 

Феята й рекла: „Малко потърпи,

всичко ще потръгне, ще се нареди.

Първо да помогна на ей тоз герой,

да намери обич, а с нея и покой.

Не, не се страхувай, той не е злодей,

просто огнедишащ и самотен Змей.”

 

И след миг, понеже била eдна много умна Фея,

осъзнала, че туй точно е Русалката за Змея.

И двамата – нещастни, тъжали от съдбата,

но шансът им се криел именно в бедата.

 

Намислила тя нещо и казала на глас:

„Русалке, мила моя, ще те сменя завчас.

Магия ще направя, ще ти дам крака,

но няма как да станеш отново ти жена;

разбрах, че предпочиташ дори да си змия,

затуй в Змеица огнена ще те преобразя.”

 

Усмихната Русалката съгласието си дала

и Феята превърнала я мигом в чудна Хала.

Змеицата красива застанала до Змея,

а той от удивление да диша чак не смеел.

Изпратила му бързо тя женския си лъх,

отвърнал й той страстно със своя огнен дъх.

 

Казват оттогава тоз Змей се преродил

и живот прекрасен за двама сътворил.