Съвременни любовни романи

ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ - Филиз Палаз -14г.

 

 

 

       Някога много отдавна се случили знаменателни събития. Тогава светът се делял на две части – Реалността, в която всичко било съвсем обикновено и напълно нормално, и Фантазията, за която знаели само малкото хора и животни, които живеели в нея, а също и едно момиче от Реалността – Катерина.

       Катерина изучавала страната на Фантазията, изпълнена с магия, защото това много я привличало. Катерина имала още две приятелки, с които били неразделни. Казвали се Оливия и Виктория.

       Докато изучавала Фантазията, Катерина разбрала, че там живеел демон на име Мрачко. Мрачко искал да превземе другия свят – Реалността. Можело да го спре само силата на приятелството. Ето така започва историята на трите приятелки...

 

       Един ден, докато били в парка до блока на Оливия, момичетата усетили нещо да подскача около тях. Странно било, защото в същото време нищичко не виждали. Оливия попитала разтревожено:

       – Кате, какво е това?

       – Мисля – заговорила Кати, – че това е същество от Фантазия. Трябва да го последваме! Така може да разберем нещо повече за другия свят.

       Тогава момичетата тръгнали подир странното шумолене. Докато следвали „нещото“, то ги отвело до една голяма сребриста порта с отворени врати. Изведнъж в Реалността заръмолял дребен есенен дъждец, но от другата страна на портата си оставало слънчево. Тогава приятелките прекрачили от другата страна. Тъкмо в този момент голямата порта изчезнала и „нещото“ станало видимо. Създанието всъщност било таралеж, който се обърнал към приятелките с думите:

       – Момичета, нашият свят има нужда от вас и вашите сили, за да прогоните Мрачко. Няма да ви обяснявам кой е той, защото съм сигурен, че вие знаете как стоят нещата тук.

       Оливия, Вики и Кати се спогледали и в един глас рекли:

       – Но ние нямаме магически способности!

       – Напротив – обяснил таралежът. – Имате! В нашия свят приятелството е най-ценно! Вие имате такава силна връзка помежду си, че ще успеете да победите Мрачко. Моля ви, съгласете се!

       Тогава момичетата решили да се борят срещу мрака. Започнали да се обучават. За да помогнат на Фантазия, те трябвало да запомнят едно много сложно заклинание. А за да им бъде по-лесно, си го разделили на равни части.

       Ето че моментът на битката наближил. Момичетата попитали таралежа:

       – Кажи ни, наставнико, ако победим Мрачко, как и кога ще се върнем в Реалността?

       – Ще ви кажа, щом наближи моментът.

       Виктория се усъмнила, но си замълчала. Докато обсъждали предстоящата битка, Оливия предложила да се разделят и едната от тях да нападне Мрачко в гръб. Така и направили! Проникнали в двореца на духа и го обградили.

       – Мрачникус изчезватикус – започнала Кати.

       – Завинаги през вечността – продължила Оливия.

       – В пълна неузнаваемост! – завършила Вики.

       Заклинанието подействало и Мрачко се разтворил във въздуха и изчезнал. Така трите приятелки и цялата Фантазия се почувствали много щастливи. Момичетата попитали таралежа:

       – Сега вече свободни ли сме?

       – Да – отвърнал таралежът – веднага, щом откриете вълшебния лебед, който да ви отнесе от другата страна.

       Тогава приятелките се озадачили:

       – Но защо? Нали досега пътувахме с теб? Не може ли пак да те последваме, докато ни съпровождаш до нашата Реалност.

       – Не би могло – заявил таралежът. – Ще пътувате сами!

       Вики, Кати и Оливия се разочаровали още повече, но тъй като искали да се приберат възможно най-бързо, нямали друг избор. И тръгнали...

       Пътували три дни и три нощи. През втория ден им се случило нещо странно. Някаква сянка все ходела след тях, но наоколо нямало никого – нали трябвало да вървят сами. През третия ден те се досетили, че това може да е Мрачко, който е заседнал между пространствата, но не успявали да го видят или чуят, за да се убедят в това.

       Стигнали до единствения лебед, останал във Фантазия. Оливия го попитала:

       – Ще ни заведеш ли в Реалността?

       – Не – казал той. – Няма какво да спечеля. Ще си остана самотен, защото другите лебеди изчезнаха.

       – Напротив – заявила Вики. – Има какво да спечелиш! В Реалността има много лебеди.

       – Нима?

       – С абсолютна сигурност, дори са от няколко вида.

       – Добре, тогава ще ви заведа там. Убедихте ме!

       Депресията му изчезнала и той енергично повел момичетата към портата. Щом преминали от другата страна, след няколко дни момичетата отишли да проверят дали голямата порта е още на мястото си, но не я открили.

       Лебедът обаче намерил много нови приятели, с които плавал, летял и играел, като не забравял, разбира се, и старите – момичетата, които успели да прогонят Мрачко от красивата Фантазия.