Съвременни български любовни романи

Напуканите устни на желанието

Обичам те точно тогава,

когато съм в прегръдката на мъглата,

когато нищо до мен не остава –

само споменът и ароматът.

 

Бях влюбен някога, уви,

в твоята копринена прегръдка...

Но днес мъглата ме обви,

остана само ледената тръпка.

 

Когато ледът се пропука,

образите бавно се показват.

Но ние не намерихме сполука –

дори и снеговете ни отказват!

 

И когато моят залез дойде

и изгреят цветовете на сиянието,

ти ще шепнеш тихо: „Стой, де...”,

с напуканите устни на желанието.