Съвременни български любовни романи

ДЪХЪТ НА СПОМЕНА

Рови!Пребъркай цялата кутия

С баналните момичешки писма.

Вади,чети и късай.Натроши я

С безсилна злоба.Е,какво видя?

 

Ревниво-подозрително разнищвай

Две снимчици от вехтия албум

Чии ли бяха?Знам ли? Те са нищо.

Но...малкото флаконче от парфюм.

 

Години вече в него няма капка,

Но ме облъхва с оня аромат-

Загадъчно-упойващ,страстен,сладък.

Той ме отвежда в моя таен свят.

 

На краткото незабравимо лято.

На удушените от теб мечти.

И „другият“ изплува от мъглата.

Докосва къдравите ми коси

 

Изпива ме с очи и се усмихва.

Повежда ме в един неземен валс.

И шепне нещо много,много тихо

С познатия до болка дрезгав глас....

 

Събирам нежно крехките отломки

На отлетелия младежки сън.

Потапям се в спасителния спомен

А ти,натрапнико, оставаш вън!