Съвременни български любовни романи

Желанието на нощта

  Тиха нощ. Както винаги тя стоеше на своята тераса, гледайки към нощното осветление. Изглеждаше й толкова спокойно, градът спящ, празни улици, около нея само лек ветрец подухваше. Всяка вечер беше една и съща. Всяка вечер сама усещаше някакво малко щастие, което й носеше небето, пълно със звезди.

    Но имаше нещо, което изгаряше душата й всяка нощ, което беше само блян, мечта или пък сън. Толкова дълбоко вътре в нея. Непрестанно, неуморно бушуваше без да й оставя мира. А именно това бе Желанието. Желанието като чувство, което е импулсивно, неконролируемо, афективно за нея.

   Това бе спомен. За самотните й нощи, изпълнени дори с тъга и безнадеждност. Как радвайки се на малките неща, наивно мечтаеше и желаеше за неговите устни. Спомен, за това как всяка топла или пък студена вечер, тя все беше там и хапеше устните си, защото го желаеше толкова силно.  

    Това избледня във времето. Напуканите й устни, станаха негови. Той ги целуваше, тя все повече го желаеше. И тези тихи нощи, се превърнаха в бурна страст, в истинско желание за обич. Удовлетворението стана истинско. Тя вече не се блуждаеше сама. Вече бе станала част от него, от сърцето му. Напуканите устни на желанието, откриха своята любов. Нощите се превърнаха в сутрини. Всичко придобило вече смисъл. Желанието се превърна в страст, така наутолима. А тя отпиваше от нея всеки миг, всеки час.