Съвременни български любовни романи

НАПИШИ ПОНЕ РЕД

Напиши поне ред...Напиши ми ,

че сърцето ми гасне само. ..

Толкоз дълги ,безкрайни години

все очаквам от тебе писмо.

В спомен ,паяжинка с горска позлата ,

ти ме вплете във свойта съдба ,

под рисунка   -  сърца две в средата ,

имената ни в ствол издълба.

Зимна сприя  със глас на сираче

моли милост . Пролазва мъгла .

А сърцата през лятото плачат

със сълзи от дървесна смола.

Бяхме Хензел и Гретел ,изгубени

във вековната страшна гора ,

след фенерчета –ириси бухалски ,

дра ни шипка и  удряше дрян .

Път намерихме...Бог ни целуна ,

клоните със звезди украси .

А цъфтеше на склона калуна –

ти я вплете във мойте коси...

Злата вещица с име Забрава

пещ напалва все в ранни зори,

във душата  ми стеле жарава –

иска спомена ми да прогори.

Напиши поне ред !Възкреси ме!

И словата сложи тайно в плик-

без адрес нека дойде ,без име ,

като  гълъб ,спрял в полет за миг .