Съвременни български любовни романи

ЦАРИЦА НА НОЩТА

Изгрява слънцето, но в яркото му утро

единствено целувам самотата,

до мене тя е легнала уютно

и спи греховен сън в кревата.

 

Лъчи се спускат през прозореца затворен,

да стигнат до сърцето ми, но мраз

разтърсва всеки стих и всеки спомен

на туй, в което се превърнах аз.

 

Крещя самотен в пазвите на нощна доба!

Къде изчезна моята причина?

И търся зов от спящия си спомен,

да срещна в него своята любима!

 

Далечна нощ във стаята връхлита

и в стъклен сняг прозореца превръща!

Сърцето ми разбужда в силен ритъм

и самотата ми до мен събужда.

 

А тя във черно-лунната си нощница,

изправя се могъща и всецяла!

Събрала в своите очи звезди – разкошни са!

Прозорецът я кротко отразява.

 

Със устни жадни тя мълви, не спира.

Дъхът й шепне нейде в необятното!

Ръката й ръката ми намира

и тя ме води в свят на непонятното!

 

Косите си разстила пред душата ми

и нежно милва, като нежна струна.

Разпръсват се косите й от вятъра

и с устни бавно леко ме целува!

 

Усмихнал съм се, времето е спряло!

Снегът замръзнал е в света навън,

но тук, под мойто одеяло,

е огън топъл светлият ми сън!

 

Превърнах те в царица на нощта!

Аз сам за тебе бях ти царството!

И кръстих те нарочно Самота,

да бъдеш с мен завинаги в пространството!