Съвременни български любовни романи

Жажда

Пресъхнаха ми устните. За тебе.

Жадувам те така неутолимо...

Желая те така неумолимо...

Тъй сякаш всеки миг ми е последен.

 

Че огнен ад е бедното ми тяло!

След толкова несбъднати копнежи...

След толкова неслучила се нежност...

От чакане и болка полудяло.

 

Най-страшно е да знаеш, че не бива.

О, нека този спомен изгори ме...

На устните молитва с твойто име...

е капчица надежда, че съм жива.

 

Превърна ме във въглен. Във пустиня.

След толкова разпятия и клади...

След толкова угаснали плеяди...

Душата ми е шепа милостиня.

 

Обикнах мрака - нощем съм щастлива.

Защото зная теб, че ще сънувам...

Насън...поне насън да те целувам...

Денят без теб боли. И ме убива.