Съвременни български любовни романи

Асансьор

За високия етаж на деня
пак пътувам със асансьора.

Долу се стеле мъгла
от объркани думи и хора.

 

Суетата отказва печат
върху молбата за радост.

Древно мъдра като Сократ
търся истини на площада.

 

И пътувам напред и назад,
и пътувам нагоре – надолу.

Драскам с нокти по листопад
с две мечти като пъпки наболи.

 

Все по-трудно изкарвам крака
от кафявия смерч на мъглата.

Асансьорът със бяла ръка
ме издига във небесата.

 

Асансьорът разлиства деня
и по въжето му ходи.

Носи на страх и вина.

Носи и на небосводи.

 

Асансьорът е твоите ръце
и очите ти настървени.

Няма да падна във плен
докато ти си до мене.