Съвременни български любовни романи

НАПУКАНИТЕ УСТНИ НА ЕДНА ПОЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ

  Лежеше, подпрял лакът на възглавницата и нежно гледаше спящата жена в леглото си. Дъждовните капки падаха и се стичаха като сълзи по прозореца на спалнята му, а от време на време гръмотевици раздираха тишината. Вятърът застрашително превиваше клоните на високата топола, но тя не се поддаваше на поривите му. Разразилата се внезапно буря неминуемо приличаше на онази, която помете сърцето му и го разпиля на хиляди парченца преди двадесет години. Сега същата тази любовна вихрушка спеше притихнала в  леглото му. Не можеше да откъсне очи от нея, както тогава.

  Снощи, когато Ани влезе в залата, където се проведе благотворителния бал с маски, дъхът му спря. Въпреки, че времето беше оставило своите отпечатъци върху нея за Алекс тя все още беше онова очарователно момиче, в което се беше влюбил неусетно. Първата му и единствена любов! Припомни си балната им вечер. И тогава Ани беше облечена в червена рокля, подобна на тази, която носеше тази вечер.

  Дойде сама на бала. Взе си чаша бяло вино от минаващия покрай нея сервитьор и се присъедини към мъж и жена, видимо прехвърлили петдесетте, но успели да съхранят любовта по между си - четеше в очите им! Алекс я наблюдаваше от далеч и чакаше да дойде подходящия момент, в който отново да се появи в живота ѝ.

  След бала пътищата им се бяха разделили. Опита да я забрави тогава, но не успя. Една година след бала разбра, че се е омъжила и е напуснала града. Това беше най-ужасния ден в живота му - денят, в който я загуби. След време, когато се посъвзе опита да се задоми, но напразно. Излиза с няколко момичета, но нито една от тях не можа да изкорени любовта, която изпитваше към Ани. Остана си заклет ерген. Живееше ден за ден до момента, в който не научи, че Ани се е развела. Желанието му за живот се пробуди. Черните му очи отново заблестяха, а сърцето му заби лудо като на влюбен тинейджър.

  Преди седмица, когато получи поканата за благотворителния бал, беше сигурен, че няма да отиде. Тези светски събития не му допадаха, въпреки, че благодарение на тях се събраха средства за хора в нужда. Това, че нямаше да присъства в никакъв случай не означаваше, че няма да дари пари за каузата. Правеше го всеки път, но анонимно - не желаеше да попада във фокуса на прожекторите. Причината да промени решението си преди два дни беше едно телефонно обаждане от приятел. Не го попита от къде е разбрал и не го и интересуваше честно казано, но това, което му съобщи го зарадва - Ани щеше да присъства на това събитие, което автоматично означаваше, че и той ще го направи. Дали тя щеше да се зарадва да го види? Дали щеше да го погледне отново с онази страст в очите, както на балната им вечер? Дали онази нощ в хотела е означавала много за нея? Отговорът на тези и още много други въпроси не му даваше мира. На всяка цена трябваше да говори с нея.

  Снощи влезе в балната зала със смесени чувства. Нямаше търпение да я видя отново, но се страхуваше от реакцията ѝ. Ами, ако го отхвърлеше? Когато я видя да влиза, сърцето му запрепуска като през младежките му години. Нямаше търпение да отиде да я поздрави. Виждайки, че остава сама на масата реши, че е време да нахлуе в живота ѝ. Докато вървеше към нея целият трепереше от вълнение. Дали щеше да го познае? Все пак минаха двадесет години от тогава! Застана зад гърба ѝ и поздрави:

  — Добър вечер!

Сърцето на Ани спря да бие. Зениците ѝ се разшириха, забрави да диша. Този глас ѝ беше до болка познат. Колко пъти ѝ се искаше телефонът да звънне и да чуе точно него в телефонната слушалка! Да ѝ каже, че я обича и съжалява, че е допуснал тя да излезе от живота му! Да ѝ каже, че през всичките тези години не е спирал да мисли за нея!

  Сега се страхуваше да се обърне. Ами, ако се беше объркала? Ако това не беше Алекс, а някой друг, щеше да е съкрушена! Ами, ако гласът, който чу преди малко беше плод на въображението ѝ? Пое дълбоко въздух и треперейки обърна глава назад. Видя усмивката му. Познаваше тази усмивка. Най-прекрасната усмивка на света - притежание на най-красивото момче на света! Нейният Алекс. Онзи същият, който я люби нежно на балната им вечер. Онзи, чиито целувки я изгаряха и до днес. Не можеше да забрави тези пламенни устни! Онзи, който се изплаши от чувствата ѝ и избяга... Той ли беше наистина?

  — Алекс... Боже, Алекс... наистина ли си ти? -гласът ѝ трепереше.

  — Аз съм, Ани! - погали леко рамото ѝ. - Как си Ани?

  — Благодаря, добре съм! Ти как си? Досега не съм те виждала на такива събития. Какво те доведе тук тази вечер? - попита го тя. Как ѝ се искаше да чуе, че е тук заради нея. „ Дали е разбрал за развода ми? ”, мислеше Ани.

  — Знам, че ще ти прозвучи тривиално, но тази нощ съм тук заради теб! - погледна я в очите той. - Трябва да поговоря с теб, Ани! Нека да отидем на някое спокойно място! Съгласна ли си?

Ани не отговори. Не знаеше дали иска да си го причини отново. Мисълта, че ще остане насаме с него я плашеше, защото знаеше, че няма да може да му устои. Видял колебанието в очите ѝ, Алекс нежно прошепна в ухото ѝ:

  — Моля те, Ани! Не ми отказвай! Имам нужда да говоря с теб!- Дъхът му погали шията ѝ и страстта забушува във вените ѝ. Възможно ли беше след толкова много години да изпитва същото изгарящо желание към него, както тогава?

  — Ще ми позволиш ли да те отведа от тук? - попита Алекс с надежда.

Ани кимна. Алекс вплете пръсти с нейните и двамата се отправиха към изхода.

  — Искаш ли да повървим малко? - предложи той. - Къщата ми е наблизо.

Ани спря и го погледна.

  — Виж, Алекс, не мисля, че е добра идея да идвам у вас!

  — Обещавам само да поговорим! - каза ѝ той - Студено ли ти е? - свали сакото си и загърна раменете ѝ с него.

Докато вървяха към дома му, Алекс изведнъж спря и попита:

  — Искаш ли да ми разкажеш за Димитър?

Ани се сепна:

  — Не мисля, че ще ти е интересно да слушаш. Той вече не е част от живота ми.

Стигнаха до дома му. Алекс отключи и влязоха вътре. Ани събу токчетата и седна на кожения диван в дневната.

  — Хубава къща! - подчерта тя.

  — Благодаря! Искаш ли нещо за пиене?

  — Не.

Алекс си наля едно малко и седна до нея.

  — Защо се разведе, Ани? - съжали, че попита, но много искаше да знае причината за проваления ѝ брак.

  — Наистина ли искаш да знаеш причината за развода ми?

Той кимна. Ани му разказа накратко за случилото се.

  —-Това е историята. Димитър не можа да преглътне факта, че съм била с теб. Непрекъснато ме обвиняваше, че го сравнявам с теб, че не съм те забравила... Ревнуваше ме от теб, макар да беше толкова далеч от нас. Много добр...

  — А ти успя ли да ме забравиш? - прекъсна я Алекс.

Ани сведе поглед към пода, но той искаше да вижда очите ѝ. Повдигна брадичката ѝ нагоре към себе си и отново попита:

  — Успя ли да го направиш, Ани?

  — Кое?

  — Да ме забравиш? - големите му очи я пронизваха. След кратко мълчание я чу да казва:

  — Да.

  — Не ти вярвам, Ани! Погледни ме в очите и мо го кажи пак! - придърпа я в обятията си и сърцето ѝ лудо заби. Потрепера при допира на тялото му до своето. Почувства същата тръпка като преди двадесет години. Обезумял от гняв, Алекс впи устни в нейните. - И това ли забрави, Ани?

Ани го блъсна и стана от дивана.

  — Как си позволяваш да ме целуваш? - очите ѝ проблясваха гневно. - И кой си ти, че да ти давам обяснение?

  — Аз ли кой съм? Аз съм Александър Петров! Момчето, което гледаше влюбено на балната ни вечер преди двадесет години! Момчето, на което се отдаде с толкова много плам, същият този, който се влюби до полуда в теб... Същият този глупак, който се изплаши от чувствата си и дезертира, само и само, за да се опита да те забрави! Аз съм онзи Александър Петров, който плака като малко дете, когато разбра, че си се омъжила...

  Ани се беше свлякла на пода и ридаеше. Алекс внимателно седна до нея и я прегърна.

  — Това е истината, Ани! Не можах да те забравя! Излизах с много момичета, но нито едно от тях не можа да те заличи от мислите ми. Не исках друга, исках само теб! Погледни ме, Ани! Обичам те и никога не съм спирал да те обичам!

  Ани сложи пръст на устните му и след това нежно го целуна. Езиците им жадно се преплетоха и онази дива страст отново изпълни телата им. Алекс я взе и я отнесе в спалнята. Люби я с всичката плам и любов, на която беше способен, а след това заспаха щастливи.

  Сега стоеше и я гледаше как сладко спи. Неговата единствена любов отново спеше притисната до него, както някога! Малко позакъсняла, но си заслужаваше чакането! Вече никога нямаше да я остави! Никога. Притисна устни до врата ѝ, както тогава и прошепна в ухото ѝ:

  — Обичам те, мила моя!