Съвременни български любовни романи

С ПЕЙЗАЖИТЕ НА ЛЮБОВТА СГОДЕНИ

Със хлебните зрънца напролет нивята се развиделяват и се изправят срещу вятъра… Виж  стъбълцата как се врязват в гребена на хоризонта, как раменете си раздрусват,  изпъват мускули и към небето се изкачват…

Събудиха ме рано-рано зелените звънчета на стадата им…Изскочиха от зимните кошари – проходиха едно в друго сгушени зрънцата…Готов съм живота си да извървя в нозете им, напева им да тананикам, риданията им да нося, да зъзна и да се усмихвам, защото първо съм орачът, сеячът в стъпките му после… Ще ги подкрепям и насърчавам в очите си и в душата, додето в зноя тежко легнат с венец при жътвеното лято…

Но дотогава времето ще е начело. Ще преобръща в нощи дните им честити, ще сипва пламъчета тънки в стъбълцата изкласили, с буен нрав ще ги налива – да бързат, да се надпреварват с мълнии, с дъждовни сърпове и снопи, дори и с мен самия още… Ще настоявам да заякнат, от корена си да изтръгват куража, силата, копнежа – да станат птици…

Ще тръгнат с тях – на път сгодени – пейзажите на любовта им… И чучулига с криле простора ще разнежи,ще го разнежва и разкъсва…

От слънце ще преде, от вятър, дори от радост и от болка, висок и дълъг път, по който на кон ще сляза аз – Жътварят.