Съвременни български любовни романи

ЛЮБОВ

Да почакам до разсъмване,

докато се засмеят очите ти- отпочинали.

Да те грабна на ръце, да те завъртя в кръг

и така да докосна слънцето- жаркото, новото.

Може ли да се стигне до него?

А мога ли да докосна звездите?

Защо да чакам утрото?

Сега е тихо, всичко е замряло в нежен покой.

Птиците в гнездата си.

Зверовете в хралупите.

Цветята в своите цветни къщички- тишина и покой....

Време само за сърцето- да протегне ръка,

да се хване за дъгата на Луната

и да се отправи нагоре към звездите.

И тогава ще ни засипе звезден прах.

Ще се засмеят очите ни, замъглени от щастие.

Ще се опитаме да се оставим на времето

и на тръпката и няма да искаме да свърши.

Защо ни е да чакаме утрото,

когато и тук има и песен

и любов – силна и истинска!