Съвременни български любовни романи

Към теб...

Към теб...

В очите ти съзирам самота
и тя ме плаши толкова жестоко,
че цяла нощ будувам, а не спя.
Дали те нараних аз толкова дълбоко?

В очите ти съзирам и тъга,
по времето отминало, далечно...
Примесена е с мъничко нега
по спомени за обичта ни вечна.

В очите ти съзирам тишина.
Жестока тишина - крещяща!
И тайно натежава в мен вина.
Аз търся изкупление щадящо...

В очите ти съзирам онова,
което кара ме да вярвам,
че жива е в сърцето любовта,
която само аз ти подарявам!

Ти разбери ме и не ме винѝ!
Животът е по своему коварен.
Когато някой толкоз много го боли,
той сам не е - в болката са двама!

Днес искам вяра да ти подаря,
че някога ще бъдем заедно с тебе!
Един до друг и по-щастливи от сега,
и никой тази вяра няма да ни вземе!