Напук на черните ще бъда бяла - Деница Иванова

Напук на черните ще бъда бяла –

отвътре, а отвън, от който,

както съм разбрана.             

 

Следи по пътя свой с формите на лапи

ще оставям и кой след мен върви

все тайно ще го проследявам.

 

Ще имам, вярно и забрани у дома,

но простете – лудориите са ми в кръвта:

да бягам, да играя, да мъркам в царството

на рая, в което съм пък в крайна сметка,

не кой да е, а Господаря!

 

Каспър се наричам

(пропуснах може би да спомена)  и

от високо сянката си гледам,

„Ех, каква съм прелест“ –

от себе си обсебен,

позволете да се възхитя!                       

 

Не вярвай, че привързаността е

само в отбора лаешки и весел.

Нима не си усещал у дома,

когато на гърдите ти заспя

и ставам част от възпятото

поетско чувство – любовта?!

 

Нямам чизми, но стопанино, признай,

когато по пъничката потропам,

надминавам (струва ми се, пък не знам)

онези в школото отраснали и

в известни музиканти после са израснали.

 

Та, завършвам, нека да не бъда многословен –

Обичам те и денем и нощеска,

и гладен, и нахранен,    

и дори с несресана прическа!